Представям ви: Илияс Врохидис на 24 години, понастоящем се намира в Индия, като е изминал 46 000 километра от Гърция на... мотор!

"Плуване, разходки с мотора по безкраиния и спокоен плаж. В палатката съм и гледам как слънцето малко по малко потъва в морето, спя под звездите извън палатката, за да слушам вълните..."

Това е само част от дневника на Илияс, в които той записва пътешествието си.

"От малък исках да пътувам по цялата земя, да обикаля всички нейни кътчета. Тогава родителите ми казваха, че било невъзможно. Уверих се, че просто ги е било страх. На 24 вече съм изминал по-голямата част от пътя си."

Преминал е на гърба на 250 кубиковата си машина през Турция, Иран, Пакистан и Непал и е навъртял точно 46 000 километра. Сега вече в Индия подготвя завръщането си в Гърция.


"Завърших информатика, но истинското ми обучение е сега, на пътя"

За да събере парите за пътуването Илияс е работил усърдно по 10, 16 часа на ден и така доста време...

На 14 април 2007, Илияс тръгва от Солун за Индия.

"Повечето хора изминават около 8 - 10 000 километра за такова пътуване, на мен не ми харесва просто да преминавам през държавите, правя големи пътувания вътре в тях и отивам до отдалечени кътчета, където дори не са виждали чужденци. Слизам от мотора и се запознавам с хората, това за забележителностите към които се стремя"

"Когато изложих плановете за пътуването ми пред родителите ми, не ми повярваха... мислеха, че са плод на летен кошмар и недоспиване от работата. Когато обаче видяха, че се стремя към него, разбраха, че съм решен да го направя. Най-важното е че въпреки, че искаха да съм близо до тях, уважиха избора ми. От друга страна дори опитни мотоциклетисти ме уверяваха, че мотора ми е с малка кубатура и няма да издържи"

Когато е на път Илияс си готви в една малка тенджерка, която носи в багажа си. Сега вече в гъстонаселената Индия хапва в ресторанти - не луксозни де, за около 0,30 - 1,50 евро.

"Нямам претенции към съня, предпочитам да спя на открито, но в Индия трудно намираш спокойно местенце и така спя вече по евтини, но мръсни хотели за около 0,5 - 3 евро на вечер. Или пък гостувам на приятели индиици, които познавам от интернет"

До момента Илияс е похарчих около 5000 евро или около 400 за всеки месец от пътуването си.

"По-малко отколкото харчи един грък в Гърция. Най-скъпата част от пътуването е подготовката за него, която направих в Гърция. Моторът, гумите, инструментите, палатката, спалният чувал, посудата и туристическите гидове ми струваха около 12 000 веро! Трудностите по пътя са много, пукал съм гума 15 пъти, проблемите с полицията са ежедневие, главата ме боли от слънцето, но най-големият проблем е че момичето ми не е с мен."

Това, което ще помни винаги е гостоприемството на иранците:

"В Иран изживях едни от най-хубавите моменти в живота си! Срещнах и един от най-добрите си приятели там!"

Отличава Ахмед от Ахбаз:

"Не знаеше и дума англисйки, но веднага ме представи на семейството си и ме настани в къщата си, без да знае нищичко за мен. Когато си тръгвах се просълзи, в този момент и английският и гръцкият бяха излишни..."

Освен хората и Хималайте винаги ще останат в съзнанието му:

"Напълно пусти планини, кристално бистри езерца и всичко това се извисява от 3.500 до 5.600 метра!"

Човекът е човек, когато е на път!